Софтуерът може да преобрази света в рамките на десетилетие

Софтуерът може да преобрази света в рамките на десетилетие

Впродължение на много години основен фокус в IT индустрията е хардуерът. От компютри до телефони, хардуерните спецификации много дълго време са сред главната причина за купуване на едно или друго устройство. Софтуерът някак винаги остава на заден план и от него се очаква просто да работи.

И докато софтуерът и хардуерът са взаимосвързани и си помагат да извличат максимума един от друг, то когато едно устройство работи добре, обикновено хардуерът е хвален за бързата работа, но когато работи зле, софтуерът е критикуван, че „забива“.

На преден план

През последното десетилетие софтуерът започна да излиза на преден план. Хардуерът се превърна просто в „желязо“, което е напълно зависимо от програмите, които го ползват. Причините за това са няколко.

От една страна хардуерът достигна ниво, в което трудно може да впечатли обикновения потребител. Затова и потребителската електроника вече не предизвиква толкова голям ентусиазъм сред хората. Продължава да има и много хардуерни иновации, но те са при центровете за данни и другите по-специфични устройства. И те, и обикновената електроника обаче все повече разчитат и на софтуера, за да привличат вниманието на потенциалните клиенти.

Фактът, че вече дори и евтините телефони разполагат с хардуер, който само допреди няколко години беше наличен за флагманите, отваря много нови възможности. Някои от тях са тривиални, други ще са доста по-значими. Накратко, софтуерът навлиза във всякакви аспекти на ежедневието на хората. Това е неизбежен процес, който ще има своите и добри, и лоши страни.

Зад паравана на софтуера

Той вече тече с пълна сила. В онлайн магазините има всякакви приложения с много голямо разнообразие от функции, услуги и възможности. Все повече компании, които предлагат физически услуги, ще изграждат и собствени софтуерни платформи. Пример за това са системите за споделена икономика, като AirBNB и Uber. Последната се надяваше да прескочи регулациите за такситата, като твърдеше, че е изцяло софтуерна платформа и услуга за връзка между потребители и шофьори.

Това не се случи в дългосрочен план и тя вече трябва да отговаря на редица правила, което кара компанията да търси нови бизнес модели и софтуерни възможности. Тя вече неколкократно обяви, че има концепция да бъде „операционната система на ежедневието“. Това означава, че иска от нейното приложение потребителят да може да си поръча най-разнообразни форми на транспорт, доставка на различни услуги и т.н. Ключов елемент са разработването на автономни коли и услуга, базирана на тях.

Поглед в бъдещето

Много други приложения и услуги разчитат на все по-интелигентния софтуер, за да персонализират т.нар. потребителско изживяване, за всеки клиент. В момента това се случва постоянно, но в по-скромен мащаб. Усъвършенстването на алгоритмите тепърва предстои, покрай развитието на програмите за изкуствен интелект (AI).

Концепции и технологии като AutoAI например ще позволят на повече компании да разработват бързо и лесно интелигентни алгоритми за различни функции и услуги, без да се налага да разполагат със специализирани инженери. Вместо това по-голямата част от процеса ще е автоматизирана и фирмите ще могат с минимални промени да адаптират готовите модули за нуждите си.

Алфред Чуанг, който е партньор в инвестиционния фонд Race Capital, описва в TechCrunch и своята прогноза за света на софтуера след 10 години. Той очаква тогава “най-голямото училище в света“ да е софтуерна компания – тя ще предлага персонализирани уроци на хората навсякъде, като те ще се подготвят от изкуствен интелект.

Според Чуанг и най-голямата банка може да е софтуерна компания и всички транзакции да са дигитални. Дори и разговорите с банкери ще са през видеочат или обикновен чат, но практически няма да има физически пари. Всичко може да е в блокчейн – ясно проследимо, прозрачно и сигурно.

Чуанг прогнозира, че и най-големият супермаркет може да е софтуерна компания, която използва и роботи. Храната да се доставя чрез роботи и дронове, без човешка намеса. Клиентите пък ще могат да следят кой кога и как е подготвял и обработвал храната им. Изкуствен интелект ще прогнозира нужните продукти.

Чуанг очаква практически всички големи индустрии да са преобразени и да разчитат на софтуера и дигиталните услуги. Той смята, че и тазгодишната пандемия ще ускори изкарването на хората от офисите за повече работа от дистанция. Самият Марк Зукърбърг вече обяви, че очаква „до 5-10 години“ поне половината от служителите на Facebook „трайно“ да работят от домовете си.

Новите предизвикателства

Разбира се, не може абсолютно всичко да се замени от софтуер, но алгоритмите биха могли да помагат за по-доброто и качествено изпълнение на практически всякакви задачи. Стига, разбира се, да са достатъчно сигурни. Именно това ще е основното предизвикателство пред IT индустрията. В момента хакерските атаки са толкова чести и все по-големи, че вече почти не привличат вниманието на хората, които сякаш се примириха с факта, че данните им във всеки един момент могат да бъдат откраднати.

И докато краден имейл или парола не е чак толкова голяма болка за умиране, то компрометирането на софтуер, който управлява язовирна стена или светофарите в голям град, може да създаде доста по-кардинални проблеми. А ако софтуерът е навсякъде, рискът нещо подобно да се случи, е много по-голям. Затова сигурността на софтуера и изкуствения интелект като цяло ще е много голямо, сложно и важно предизвикателство.

Всички останали трудности са по-лесно преодолими. Както и Зукърбърг казва, преди да могат служителите да работят трайно от домовете си, ще трябва да се създадат още много нови технологии, приложения, софтуерни инструменти. Ще трябва да се подобри и мрежовата инфраструктура, за да гарантира бърз и стабилен интернет. Всичко това обаче ще се случи неизбежно. То е част от естествения процес на развитие на софтуера.

Сигурността обаче все още изглежда второстепенна и пренебрегната. Пример затова са проблемите на приложението Zoom, което след големия си възход, се оказа, че не предлага криптиране на връзката и достатъчно ниво на сигурност. Това се добавя сега, постфактум. А, за да може софтуерът на бъдещето да отговори на големите очаквания, сигурността за него трябва да се развива още сега и да върви паралелно с всичко останало.